Архитектурен резерват „Стари поморийски къщи“

Части от селищата по Южното черноморско крайбрежие с типична възрожденска архитектура. В Поморие се намира резерватът “Стари Поморийски къщи”, който е по списък одобрен от НИПК на 13.06.1977 г. и включва:

къша на Атанас Янков Хайверов – ул. “Стефан Караджа” № 12;
къща на Васил Панайотов Пелонтов – ул. “Стефан Караджа” № 4;
къща на Христо Панайотов Сърнаджиев и Димитър Атанасов Баджев – ул. “Кубрат” № 204;
къща на Апостол Христов Каприев;
къща на Елена Стефанова Йорданджиева;
къща на Василка Кръстева Николова – ул. “Стефан Караджа” № 5;
къща на Мария Стефанова Каприева;
къща на Камен Атанасов Аргов – ул. “Силистра” № 2;
къща на Манол Драков Янков и Георги Илиев Хаджиев;
къща на Стефан Димитров Мирчев – ул. “Княз Борис І” № 112.

Тези къщи са строени през ХІХ век и имат определени черти,които са характерни за т.нар. “черноморска градска къща “.

Самото наименование подсказва , че става дума за онази къща , която е разпространена по бреговете на Черно море , и която притежава характерни особености , формиращи една регионална група на черноморската затворена градска къща.

Поморийската къща е двуетажна къща с каменно приземие и паянтов етаж с дъсчена обшивка от чамови дъски и букови цепеници върху тях , като и придават характерен образ.

Това е продиктувано от климатичните условия. Хоризонталните дъсчици не позволяват на влагата да проникне в стената.

Високото приземие е изградено от камък , понякога с полуетаж в едно пространство , където се изграждат кухненски и стопански помещения. То е служело за склад на виното , за сушене на риба и рибарски мрежи.

Ето защо портите му са широки , за да може свободно да влиза в него колата с натоварената стока или бъчвите с вино .

Еднораменна дървена стълба отвежда в салона на етажа , който служи изключително за живеене.

Около салона са наредени стаи и една или две салонни ниши , подредени в най – разнообразни комбинации.

В богатите къщи салоните и стаите имат художествена украса по таваните и стените.

Планировката на етажа носи подчертан функционален и практичен характер. Всяко помещение има строго определени битови функции.

Фасадата на къщата е по – отворена в етажа към външния свят , към улицата и съседните къщи.Прозорците са по – големи и повече на брой , организирани в групи по помещения , посредством което се достига до ясно изявен композиционен ритъм.

Стряхата намалява и разрешава по – добро ослънчаване на фасадните плоскости и вътрешните пространства въпреки наличието на значителна раздвиженост на етажите , архитектурата и е по – спокойна и уравновесена.Декоративната украса е използвана като основен похват при украсата на къщата.

При подробното разглеждане на плановите схеми на жилищния етаж се формират няколко групи.Най – разпространена е асиметричната планова схема , когато салонът заема единия ъгъл на етажа , а стаите му са наредени от двете му страни.

Във втората група спадат къщите , в които салонът заема централно положение , а стаите му са наредени от трите му страни.Художественото оформяне на интериорите става по – богато , срещат се касетирани тавани ,дърворезбени композиции , многоцветно линеарно изписване на стените.

Отделните къщи са разположени най – често на уличната линия , и следват извивките на тесните калдаръмени улички.Дъсчените еркери с конзоли , балконите с ажурни парапети , вълнообразната линия на керемидите , белите комини по покривите върху фона на синьото небе изграждат характерния пейзаж на възрожденското Поморие.

Web support by Aristidov.com