Поморийският манастир Св.Георги

В древния Анхиало /Поморие/ християнството прониква още в края на І век. Според Преданието св. апостол Андрей, на път за Киев, минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклетиан /284 – 305/ от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център. Въпреки гоненията, още от ІІІ – ІV век има сведения за епископи на града.

През V – VІ век Анхиалската църква е провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя – Византия. Преданието сочи, че през VІІ век на това място вече съществува храм или манастир, посветен на великомъченик Георги.

При хан Крум в 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно, след Покръстването, към 894 г. е създадена българска църковна организация. От края на ХІІІ век Анхиалският епископ е почетен със сан митрополит.

С нахлуването на османските турци в България обителта на св. Георги вероятно е разрушена и запустява. Временно предаден на византийците, градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Над Анхиало пада дългата нощ на османското владичество.

Към края на ХVІІІ век в Анхиало се заселва турчинът Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание беят страдал от тежка неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънува, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на съня, докато не започнал често да му се явява красив момък, яздещ бял кон – свети Георги. Разтревожен от съновидението, ратаят разкопал тайно мястото и открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент от самото място започнала да извира вода. Благочестивият Нено разказал всичко на господаря си и у чифликчията се появила надежда за изцеление. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който му прочел молитва и го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приел християнската вяра и построил малък параклис. Така Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял, приел монашество и станал първият игумен, на манастира. Целият си имот от 3 800 декара земя подарил на светата обител.

През 1856 г. е изграден нов храм, а старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки е издигната и 20-метрова кула – камбанария (1966 г.). В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от ХVІІІ и ХІХ век. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.

И до днес всяка година на 6 май ежегодно се отслужва тържествена архиерейска св.Литургия и поклонение. Празникът е съпътстван от тридневен панаир, на който се стичат богомолци и търговци от цяла Тракия. Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник и на град Поморие.

Web support by Aristidov.com